Наричат хижа „Амбарица” перлата на Стара планина. От нея се отваря панорама към цялото балканско било, величествена гледка, пред която туристите онемяват.
С хижата са свързани имената на легендарни стопани планинари. Сред тях е Никола Пеновски, известен като Кара Колю. Бил с исполински ръст като Крали Марко и една зима, за да спаси живота си, влязъл в люта схватка с огромна мечка. След яростна борба успял да удуши страшилището с голи ръце. После кожата години наред била застлана на пода в старата хижа като доказателство за подвига му. Кара Колю майсторял подаръци за туристите – гаванки, хаванчета, гривни.
Амбарица обаче става най-популярната хижа в България по времето на двама легендарни хижари – Дана и Гечо. Георги Мичковски е планински спасител, смелчага, зевзек и чешит. На хижата е посрещал и много известни хора – военният министър Добри Джуров и поетът Ламар били постоянни гости. Дори лично Тодор Живков си облизвал пръстите, след като хапвал от прочутия фасул на Гечо. Когато си отива на 86 години през 2011-а, хижарят е изпратен от 1000 души, които плачат и пеят написаната приживе за него песен:
„Ето я хижа Амбарица. Ехо, ехо.
Сваляй патъците, слагай налъмите,
търси си място край огъня! Ехо, ехо.”
Животът на Дана е сюжет за холивудски филм, планинският стаж е над 60-годишен. На младини била прочута руса красавица с чудесен глас. Един известен режисьор искал да я прави актриса, ала вместо в екрана, тя се влюбила в Балкана. За 30 г. на „Амбарица” е затъвала в петметрови преспи, настанявала по 400 души на нощ, срещала и мечки. Но не те, а злите хора за мен са най-опасни, казвала тя.
Парите не я интересували. След толкова години труд леля Дана от Балкана слязла от хижата, както се качила – без нищо.
Вместо да се кротне, от 1985 г. до ден днешен тази удивително жилава жена е царица в идиличен кът, познат на малцина – Зелениковския манастир. Не се чувства отшелница, а щастливка – по цял ден гледа веригата на Балкана – от Ботев до Амбарица. Постоянна дружина са кучетата Рекс, Балкан и Мечо. В манастира ток няма. Дана чете на свещи романите на Толстой, Виктор Юго и Мопасан.
След Дана повече от 20 години „Амбарица” е стопанисвана от друга семейна двойка – Олга Анатасова и Дончо Петров. На 3 февруари 1988 г. Олга ражда дъщеря им Десислава на хижата, а Дончо изражда бебето. Съвети по радиотелефона дават лекари от Троян. Наздравица за здравето на бебето вдигат хижарите от цяла България.
През декември 1994 г. билото над хижа „Амбарица” е декор на една от най-страшните планински трагедии у нас – бялата смърт застига осем туристи. Хеликоптери кръжат, спасители събират трупове до склоновете над хижата, а Олга топли и успокоява оцелелите в снежния ад.
За трета поредна година там се провежда фестивал на боровинките , който бе изпълнен със забавни моменти и хубави спомени. в. Ехо.
