Датата 19 ноември 1929 г. бележи нов момент в развитието на туристическото ни движение. На тази дата 18 ентусиазирани планинари полагат началото на една нова организация – Българския планинарски клуб, която впоследствие изиграва важна роля за бъдещото развитие на родния алпинизъм.
Макар и неорганизирани, а в някои случаи и без определена алпийска стойност, проявите на българските планинари от предорганизационния период имат важно значение за историята на туристическото ни и алпийско движение. Още в зората на зараждащото се туристическо движение в България (1895 г.), когато родоначалникът на организираното туристическо движение Алеко Константинов отпечатва на страниците на в. „Знаме” своята историческа покана до любителите на българската природа да се изкачат на Черни връх и да основат своя туристическа организация, един българин – младият студент медик, по-късно известен професор-хирург
- Параскев Стоянов, с дръзновението на своите 24 г. изкачва вр. Гран Комбен (4318 м) в Швейцария. Датата е 1 август 1895 г. За тази своя проява той получава поздравления лично от Алеко Константинов. „И покойният Алеко през 1895 г., когато се завърнах от тая моя екскурзия, ми козирува и ме поздрави” – пише в спомените си Параскев Стоянов.
Подвигът му в ония години увлича и други българи, студенти в реномирани западноевропейски университети, и те бързо следват неговия пример. Още от ученическата скамейка Иван Малеев заживява с мечтата да се изкачи на първенеца на Стария континент
- Монблан (4307 м). Тази възможност му се отдава на 3 август 1903 г., когато той вече е лекар в Лион. Запленен от красотата, която се открива от „Покрива на Европа”, и въодушевен от трудното изкачване, Иван Малеев възкликва: „Монблан! О, да, на неговия връх съм и щастлив съм! За таз наслада, що изпитах, Алфреду тъй съм благодарен (неговият гид – б.а.), тъй съм благодарен.” По това време БТД развива посредствена дейност, което дава основание на по-младите и енергични туристи да основат Юношеския туристически съюз. И именно те, ръководейки се от това, което са чули или прочели от западните издания, започват плахо да го внедряват и у нас.
В околностите на с. Кула, близо да пещерата „Св. Петка”, те намират една скала, висока 10-15 метра, и започват да се упражняват в своите катерачни действия. За тези първи опити главатарят им Хелмут Брокс пише: „Искахме да направим катерачни упражнения, за каквито бяхме чували и чели, че се практикуват на запад, но въжето повече ни пречеше, отколкото ни помагаше, и скоро го захвърлихме.” Въпреки това тези младежи стават пионери на катерачната техника у нас, а скалата Дикили Таш – първият катерачен обект в историята на българския алпинизъм. Изкачвания по скали (породени от практическа необходимост) вероятно датират още от по- рано и са дело на пастири и иманяри. Тези опити са без всякакви специални съоръжения и не са целенасочени като алпийски занимания. Ето защо катерачните упражнения на русенските младежи се считат за едно но и имало деликатни моменти. Един час по-късно групата тръгна обратно и нощува в предварително подготвена палатка на 4500 м н.в.
Още в първите години след войните и двата съюза възобновяват своята дейност, като особена активност проявяват членовете на ЮТС от София и Самоков. Сред някои от тях се оформят групи с подчертан интерес към високото планинарство и зимния туризъм. Те предприемат редица пътувания из Рила с цел да опознаят най-високите и недостъпни части. Група самоковски ученици от гимназия „К. фотинов” обхождат Рила през 1912 г. и след това основават свое ученическо дружество „Цар Иван Шишман”. Техните преходи не са само през лятото, а и през зимата. Така например през февруари на 1915 г. под ръководството на ф. Панайотов няколко младежи се изкачват на вр. Мусала откъм р. Бели Искър. Тъй като в архивните и литературни източници липсват данни за по-ранно изкачване на балканския първенец при зимни условия, ние считаме, че това може да се приеме като първо зимно овладяване на вр. Мусала.
Делирадев обяви за първо зимно изкачване на този връх това на ръководената от него група, осъществено на 7 април 1923 г. Големият авторитет на Павел Делирадев и това, че неговото изкачване получава разгласа чрез пресата, прави факта да влезе в историята на българското планинарство като първо зимно покоряване на Балканския първенец.
Зачестилите зимни излети във високата планина поставят пред участниците в тях все по-големи трудности от техническо естество, което ги убеждава в нуждата от водене на специални алпийски упражнения. На своето от. четно годишно събрание ■■; през 1924 г. софийският клон на дружество „Алеко” подчертава, че „отделни софийски другари започнаха практически упражнения в тази насока”.
В началото на 1924 г. в икономиката на западноевропейските страни, в това число и на България, започва етап на стабилизация и това дава възможност и по-благоприятни условия и за развитието на задграничната дейност на БТД и ЮТС. Така през лятото на 1924 г. 15 членове на ЮТС организират първата задгранична екскурзия до Алпите с цел изкачването на австрийския първенец Гросглокнер (3798 м). Достигайки до ледника Пастерцен, преценявайки своята подготовка и най-вече екипировка, те решават да се завърнат обратно, без да са направили опит за изкачване на върха.
Младите представители на ЮТС обаче не се отчайват от неуспеха, а още по-упорито се залавят за повишаване на своята подготовка и набавянето на специалната екипировка. Под ръководството на словослагателя от Държавната печатница Ото Бауер на Витоша се провеждат съвсем наивни упражнения по алпинизъм
Поредният подвиг на Иван Кожухаров и неговите приятели показва, че за силата на човешкия дух и приятелството няма прегради. Няма прегради и за Иван Кожухаров – инвалид от 1990 г. и оттогава прикован на стола, за чиито житейски и планинарски подвизи в.”Ехо” е писал нееднократно.
Участниците вместо с обувки се катерят по чорапи и с помощта на старо артилерийско въже. Все по това време (1919 г.) Крум Новаков (Кумата) донася от Австрия и първите алпийски съоръжения: чифт котки, ледокоп и въже, с които започват истински упражнения на Комините и Резньовите. Подходящи места за упражнения нашите младежи намират на Лакатник и най-вече на острите зъбери на Рила – в Мальовишкия дял.
Задграничните екскурзии на ЮТС стават традиционни, като отново са насочени към Гросглокнер. И успехът не закъснява. През 1928 г. на върха успяват да се изкачат трима души: Тодор Тодоров (Гос), д-р Любен Радославов и инж. Никифор Никифоров. Този техен успех с право се счита за първо организирано изкачване на висок алпийски връх в историята на българското планинарство. През 1926 г. като студент в Гренобъл постъпва един от най-активните членове на ЮТС – Александър Белков- ски. Попадайки в сърцето на световния алпинизъм, той изкачва много върхове и натрупва ценен опит, който впоследствие предава на българските планинари, тръгнали към алпийските маршрути.
Осъществили няколко успешни излета до Алпите, изкачили някои от най-известните им върхове, младите планинари трябва да напуснат любимата си организация, защото съгласно нейния устав са имали право да членуват в нея до 25-годишна възраст. Дейността на БТД по това време не ги задоволява, защото по време на задграничните си излети те са видели разликата между туристите, които се любуват на долините и тези, които се катерят по върховете. След продължително дискутиране по този въпрос те решават и у нас, по подобие на съществуващите вече в почти всички европейски страни алпийски клубове, да положат началото на една нова организация, която да събере на едно място всички, които имат отношение към високите планини. Така логично се стига до датата 19 ноември 1929 г., за която ще стане дума отново в един от следващите броеве на вестника.
Доц. Сандю Бешев из”В.Ехо”
