Попитаха ме дали мога да разведа един чужденец из София , Витоша и дали изобщо имам интереси към туризма.
Вижте сега какво — pекох аз. Ако не ви знаех като добри хора, щях да помисля, че с този въпрос искате да ме обидите. Защото аз съм турист по рождение, баща ми също е турист, за дядо ми — да не говорим. Страшен е бил! Покорил съм лично всички възможни планински първенци по ред на номерата и отзад-напред. Като видя връх, побеснявам. Покорявам ги във всички сезони и всички часове на денонощието. По два — по три наведнъж.
Онези се извиниха и ми казаха кога да дойда да поема чужденеца, като ми намекнаха малко, че бил много културен.
- Вижте сега какво — рекох. —Моля за култура пред мен да не се говори.Не ме подхващайте на тази тема, защото съм страшен.
Както и да е погодихме се. В уречения ден и час посрещнах чужденеца. Гледам го, така — човек обикновен. Русичък, кротък, дори малко слабосилен. От пръв поглед разбрах, че ще го сащисам по време на обиколките ни.
- Вижте сега какво — рекох му. — Нали сте турист? Така…Сега се намираме на гарата. Ако се грабнем да бързаме, стигаме до хотела за 20минути.Оттам като си плювна на петите, за 8 минути сме на летния театър. Или можем да минем напряко — за 5 минути. Цар съм, значи, на преките пътеки. Така . Пък утре, живот и здраве, като хванем добро темпо можем да обиколим града, най-много за три часа.
- Музеи — дума онзи —има ли?
- Музеи — думам аз —има, колкото искате. Но са в ремонт.
Тъй му рекох наслуки, защото музеи не съм имал предвид да му показвам. С вехтории не работя. Оня се учуди, но замълча.
Тръгнахме из София. Водя го аз все по тротоарите, ама караме здравата. Гледам по едно време. че взе да се запотява. Поставих го да седне на една пейка и му обясних, че ако стискаме още малко, до към три часа ще ликвидираме столицата. Почти я бяхме обиколили. Той ме попита дали продават наблизо лимонада. И дали може да си събуе за известно време обувките.
- Охо – рекох, — мой човек,хлабав си бил душко! Какъв си ти турист като втаса толкова бърже! Туризмът — то- не е само ходене братче! Ясно ли е?
Чужденецът каза, че всичко му било ясно. Но много ме молеше да отложим обиколката за друг ден, а сега да сме си походели по-6авно, хей тъй, като на разходка, та да можел нещо да види от града. Не възразих,защото в края на крайщата тази работа малко ме интересуваше.
- Какво е това? — пита поредно време гостът и ми сочи някакъв камък до една зелена морава.
- Камък — рекох, — обикновен валчест камък, Просто се чудя как са го оставили тука! Но сигурен съм, скоро ще го махнат• Просто недоглеждане. Онзи разлисти някаква книжка.
- Извинете — каза той малко учуден. — Това бил гробът на вашия голям писател Иван Вазов. Това явно…
- Вижте сега какво — казах. — Ако е въпрос за гробове, с трамвай номер две…
Но онзи вече ме питаше за друго. Какво в това ли? Черква, стара черква. Затова не е измазана. Но сигурно скоро ще я измажат. Не може така насред града да стърчат разни вехтории- Коя е черквата ли? От кой век? А, това вече е друг въпрос. Името и знам , но по въпроса за вековете…
Така си вървяхме половин ден. Все си ме питаше моят човек това какво е,-онова какво е, после разлистяше книжката и ми казваше. Накрай не издържах, спрях насред улицата и запитах:
- Вижте сега какво! Вие турист ли сте или напротив? И ще ходим ли или няма да ходим?
— Че нали ходим? —учуди се онзи — Ние ходим, за да гледаме, а не …
След като го изпроводих да си замине, отидох при тези, дето ми го бутнаха в ръцете.
- Вихте сега какво — казах им. — Аз мислех,че ще имам работа с турист. Мислех че ще си походим както трябва. А той зяпа- И книжки рови. За това време аз можех — eхей— десет върха да покоря и за още да питам. Ако аз съм турист като него, трябва като вървя по планината да сеспирам и да зяпам гледките,да питам кое как се казва, че по-рано как се е казвало, че има ли го другаде, че после…ола-Оала! Xо-де-не! Това е Харт! — един връх. Харт! —втори. Нямам време за губене.
Тъй им рекох и повече не стъпих там. Така де — това туризъм ли е?
Разбъбрих се.А трябва да се стягам за път. Ле-ле—леле? Каква екскурзийка ще си направим! Какво излетче! Като се грабнем с моите хора от Бистрица, ще опухаме Витоша, оттам се прехвърляме през Люлин в Банкя и като отперем през полето — Драгоман. Хапваме и обратно. Ще ни остане време да идем на кино от 6 часа. Това е туризъм •
Я. Антов Вестник Ехо 1960г.
