След като валя цяла седмица сняг, лавина отнесе пиринската хижа „Безбог” в едноименното езеро. И днес в родното ми място Добринище се разказва, че името на пиринския връх „Безбог” е свързано с легендата за „безбожното “ клане от страна на турците на българските моми, които белели платна на близкото езеро, и на момците, които пасели стадата си из околността. Ятаганът на поробителя ги настигнал, защото не пожелали да сменят вярата си. Така останало преданието за върха и езерото под него. Тази леганда за пръв път като дете чух през 1970 г. от бай Никола Топузов, мой съселянин и тогава домакин на хижата „Безбог”, издигната през 60-те години на миналия век за отмора на многобройните туристи. Тогава с родителите ми след много катерене по стръмното от хижата „Гоце Делчев“ до „Безбог“ за първи път видях красотите на върха. Година по-късно обаче поради жестокия нрав на върха от хижата не остана и… следа.
Запомнил съм първите мартенски дни на 1971 г. с обилния снега, който валя непрекъснато почти цяла седмица. Натрупа толкова много в Добринище, че по улицата се образуваха снежни тунели от близо два метра. Един ден баща ми се прибра вкъщи и каза, че от хижа „Безбог“ не останало и следа, защото лавина я била отнесла в езерото.
Години по-късно, при едно от многобройните ми гостувания на „Безбог” Никола Топузов ми разказа с вълнение за картината, която видял с очите си на 10 март 1971 г.: „Като се качих към обяд на Безбожкото езеро, където се намираше хижата, гледам, гледам, сграда не мога да видя. Тук винаги е валяло много сняг, но поне покривът и коминът се е виждал. Намерих обаче по едно време в преспите гръмоотводът зарит в снега. И тогава нещо ме жегна, че е станало лошо с хижата. Бях обаче несигурен за това, че може лавина да я е бутнала. После намерих на едно място и дюшек и тогава ми стана ясна картината. Слизам на „Гоце Делчев“ и казвам на хижаря бай Коце Тонин, че „Безбог“ вече я нема. Той ми вика, не е верно бе, не е верно, как така цяла хижа ще изчезне? Утрото вече отидох в Банско, където беше нашата служба, казах им, че „Безбог“ е съборена. Голям късмет извадих, защото предния ден, въпреки обилния снеговалеж, слязох в Добринище, за да уредя някакви документи, пък и да купя хранителни продукти. Явно за мен е имало бог, щом съм се разминал със смъртта!“.
Този негов разказ аз мога да допълня със спомена, че тогава за първи път в живота си видях моторна шейна.От София бяха пристигнали планински спасители,на които бе поставена задача да отидат до х. „Безбог”, за да видят дали няма затрупани хора. И тъй като нямаше пробит път заради много сняг, до там те се придвижиха с моторни шейни. При спасителната акция се потвърди, че наистина няма жертви, а лавината е отнесла хижата в средата на замръзналото езеро. Цялата тази история тогава бе описана на цяла страница в туристическия вестник „Ехо”, за който баща ми бе абониран. А през пролетта, когато езерото се размръзна, съборената хижа потъна на дъното.От старата хижа сега са останали само основите, в които има вградена красива каменна чешма с мраморен еделвайс, за да напомня за невероятната сила на природната стихия.
По-късно, вече на източния бряг на Безбожкото езеро, далеч от лавините бе построена новата хижа, която със своите 2 240 м н. в. е величествена. Тя бе градена точно десет години, като тухлите, цименът, пясъка и варта бяха изкарани на гърба на… каракачански коне. Трудовашки ръце пък строиха няколко лета въжената линия от хижа „Гоце Делчев“ до „Безбог“. Така бе поставено едно добро начало за развитието на зимните спортове в този изключително красив край на страната ни. в.Земя Петър ХАДЖИЕВ.
