На Кончето оцеляват не късметлиите, а разумните

На Кончето оцеляват не късметлиите, а разумните

Ако има място в България, подходящо за риалити шоуто Сървайвър, това е Кончето в Пирин, смятано за един от най-трудните участъци в нашите планини. Всеки турист мечтае да мине Кончето, то е нещо като тест за клуба на можещите.

The adventure begins
Купи от тук

Наистина трябва да преодолееш себе си, за да се задържиш на почти гладката отвесна скала, дори да е там стоманеното въже. От двете ти страни са пропасти, ти си на ръба, насаме със собствените си сили, хъс, страхове. Да не говорим за вятъра, на ръба винаги духа. И за умората – откъдето и да си тръгнал, от хижа Вихрен или Яворов, до Кончето драпаш поне 4 часа. Затова най-печените туристи тръгват нагоре призори. Истински тест за това, къде е личният ти физически и психически предел. Гледката горе обаче си струва всички рискове и драпане  –  наистина е смайваща, най-хималайските и неземни картини, които можеш да видиш в България, както споделят фенове на екстремното в мрежата.

За пръв път Кончето е преминато на 9 март 1934 г. от проф. Любен Телчаров от Пловдивския медицински институт, основател на Катедра Патоанатомия и пръв председател на Студентския алпийски клуб в Пловдив. Бил е придружаван от Никола Миронски, един от най-добрите български планински фотографи и един от първите художник-фотографи.

Първият инцидент в района на Кончето е станал през февруари 1954 г. с алпинисти от Висшия институт за физкултура, днес Национална спортна академия. При осъществяване на алпийския траверс трима души от групата измръзват и се налага ампутация на пръсти на ръцете и краката им.

През 70-те години горски работници, които секат гора в долината на Влахина река, загиват под Кончето. За да се спуснат по-бързо в Разлог, решават да минат по билото през Кончето. Пада лавина и петима души загиват. Тъй като зоната е вододайна и има опасност от замърсяване, вдигат поделението в Разлог. Издирването на телата трае цели двайсет дни.

Купи от тук
Купи от тук

Пак през 70-те години трима опитни алпинисти загиват под връх Вихрен след успешно зимно преминаване на Кончето. Вместо да изкачат върха, тримата решават да го подсекат от юг, за да скъсят пътя си към връх Хвойнати.

Нещастие спохожда и двама добре подготвени туристи, които преминават Кончето в късна пролет, когато ръбът е още затрупан с големи преспи сняг. Изведнъж единият сваля снежна козирка и изчезва в пропастта отляво. Цяла седмица продължава издирването му в циркуса, лабиринт от скали, лед и преспи.

Впрочем огромните козирки, надвиснали към циркуса, са една от най-сериозните зимни опасности, освен заледените отвеси.

Кончето си остава предизвикателство за търсачите на силни усещания. Кажеш ли: Минал съм Кончето, в очите на събеседниците се появява неизбежна искра възхита. За да преодолееш обаче нашенския пирински Сървайвър, е нужен не толкова късмет, а добра екипировка, подготовка и най-важното  –  разумно преценяване на времето и обстоятелствата. Великият Меснер, покорител на всички осемхилядници, казва: Страх ме е, затова съм жив. Всеки катерач си повтаря мъдростта: Най-добрият алпинист е живият. Същото важи и за туриста.

СЕДЛОТО

20150126165402_49321Кончето е тесен скален ръб в най-живописната, северна част на Пирин. Най-ниска (2810 м) и тясна (до 50 см) част от карстовия ръб между върховете Бански суходол (от северозапад) и Кутело II от (югоизток). Дължина около 150 м. Голо, тясно, трудно за преминаване седло. Името му произлиза от това, че по-неподготвените го преминават, яхнали скалния ръб като кон.

През зимата се преминава само от алпинисти с добра подготовка и оборудване.

Североизточните му склонове се спускат почти отвесно (обект на алпинизъм) към циркуса Бански суходол, югозападните (наречени – Странето) – под наклон 70 градуса, към долината на Влахинска река.

До 1939 г. на Кончето има парапет с железни въжета, махнат, за да не се нарушава девствеността му. През 1974г., туристи от Разлог с активната помощ на ЦС на БТС поставиха нов парапет. През 2000 г. вандали или еколози срязват въжето и го хвърлят в пропастта. на невинни туристи. По инициатива на БТС и Национален парк Пирин парапетът и въжето в момента са възстановени в най-трудната част на маршрута.

През Кончето минава туристическа пътека от хижа Яворов за хижите Бъндерица и Вихрен. Оттук преминава и Европейският туристически маршрут Е4.

ЗАСЛОНЪТ

Кончето е алпийски заслон в Пирин планина, България, на 500 м (15 минути) югоизточно от връх Баюви дупки (2820 м), по главното било. Надморската височина е 2760 м. Представлява дървена барака с двойни стени, с единствено вътрешно помещение. Цялата конструкция е осигурена против лошо време със стоманени струни към скалите. Клаустрофобично място, с размери 4х4х2 метра, тясна двойна врата с преддверие и дървени койки на три нива вътре. Всъщност в заслона има 4 двойни и 2 единични дървени нара и при необходимост в него могат да преспят до 10-15 души. Няма водоснабдяване и електрификация, няма санитарни помещения, в заслона има одеяла. Затова и ползването му за преспиване се препоръчва само при крайна необходимост.

Построен е от пловдивски и разложки алпинисти през 1955 г. Инициатор, организатор и изпълнител на първия заслон, е проф. Виктор Врански, един от основателите на алпинизма в Пловдив, преподавател във ВМИ-Пловдив. Монтирането  става от пловдивски алпинисти с помощта на алпийската рота в град Разлог, командвана от капитан Идаки Динев. През 2008 г. група доброволци сложиха нова хидроизолация на заслона.

Заслонът дели почти наполовина разстоянието от хижа Яворов до хижа Вихрен, което е около 10-12 часа и по пътя няма никакъв друг подслон.

Вестник Ехо – Бр. 11 от 2009 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *