Пътеписът на Тодор Владимиров

Пътеписът на Тодор Владимиров

Понеже много глупости се изписаха за мен направих кратък пътепис и описание на походът ми завършил по такъв нелеп начин…
Тръгнах на 8 декември от Русе през нощта с влакът за София където на 9 ти взех един приятел от там и хванахме друг влак за Сопот…Слязохме на гарата, седнахме в едно ресторантче, хапнахме и поехме към лифта…Учудващо е че го пуснаха понеже бяхме само двама а на 1500 метра надморска височина духаше и имаше завихряния особено към станцията където трябваше да слезем…Без сериозни премеждия стигнахме до хижа Добрила където хапнахме, починахме си и на другият ден в събота поехме към връх Левски /така го именуват на картата/…Разговаряхме си с хижаря, той горе долу знаеше марширута ни и видя как тръгваме със сравнително добра екипировка за есенен преход /не арктически/.В хижата имаше група студенти които празнуваха завършването си и още един фен с приятелката си който мислеше да върви по нашият марширут, но нещо вс се отказаха да излизат защото духаше и беше мрачно… Моят приятел няма опит с баирите а и вятърът му дойде в повече и той се отказа като се разделихме като пичове доста преди върхът може би на 500 метра от хижата, даде ми палатка, примус и ми предложи храна и цигари…Аз съответно си имах от всичко по доста и нямах нужда…На връх Левски някой беше хвърлял аварийно багаж, имаше шише замръзнала вода, шише вино, голяма бутилка газ и на 5 метра пред колибката му намерих и очилата с диоптрите…Викам сигурно се е панирал от вятарът щот си духаше сериозно и въпреки слънцето хич не беше топло…Предвижвах се бавно поради тежеста на раницата – снимах си и се наслаждавах на природата…От връх Левски мернах нещо като силует от дясната ми страна 50 м напред за част от секундата и като стигнах там видях две диви кози на 100 тина метра как ме наблюдават с интерес…Правих опит да ги снимам срещу слънцето и дори се получи…Първата нощувка ми беше от южната страна на Купена между него и върх Левски на едно по равно място с добър изглед до „локвата“ която ми се падаше вдясно – някъде долу…Сутринта си станах и поех към Купена, разминах се с групи туристи, лафих си с тях, горе на Купена стоях поне час-два да се наслаждавам на гледката, пих кафе, топих сняг на примусът за да попълвам водните си запаси…горе си лафих с едни пичове от Плевен които мн ми се кефеха и искрено ми пожелаха добро време и успех…Не бързах за никъде и нямах бърза работа…Добре екипиран и с висок боен дух…Бях тръгнал на почивка, а не на състезание…Беше ми писнало от простотия, хора и злоба и исках да си почина от цивилизацията с всичко необходимо за да изкарам автономно седмица горе…Имах 5 консерви месо, 5 шоколада, кесия с нарязан суджук и нарязано голямо парче сланина, почти един хляб, сухари и около килограм и нещо орехови ядки и два големи пакета бисквиди…Стек цигари, пури и шише бренди…Та плевенчаните си бяха и последните хора които видях…Беше неделя по обяд…След като минах Купена пътят ми стана основно по северната страна на билото…пътечки колкото искаш но маркировка нямаше…Карах я както дойде, гледах да се движа успоредно на зъбера…По едно време едната пътечка започна да слиза прекалено надолу на Север и аз веднага го коригирах изкачвайки се директно нагоре почти на 4 крака за да не губя височина…И така нагоре, надоле стигнах до края на Кръстците на една скална площадка почти на билото където направих вторият си лагер…Имах перфектна видимост и на Север и на Юг и към връх Ботев…Виждах пътя си напред от северният склон като бяла резка и вс изглеждаше лесно, към южната част нямах видимост откъм скалният гребен…Спах на 5 метра от Ком Емине…Приятно беше въпреки вятърът…Сутринта станах но ме понаболя нещо кръста, явно тежеста на раницата и сложният марширут са си казали думата…Гледам пред мен, леко под надпис „Топалица“ и стрелка надолу, тва се оказа кръстовище на Ком пресечено от друга пътека идваща от Северна България към Южна…Гледам надолу перфектна маркировка през 5 метра…Гледам картата и билото откъм северната част и прецених че скалният зъбер свършва и пред мен само баир до заслон Ботев а на Юг наблизо има хижа с добра маркировка…Предположих че съм на Жълтец…Чухме се с моят човек и аз му казах че ме наболява кръста и нещо ме домързява да ходя към Ботев и мисля да се пусна на Юг към хижа Левски…споменах му че вероятно съм спал на връх Жълтец, връзката се разпадна…Тва беше понеделник сутринта и последният ми телефонен разговор…Та тръгнах си надолу по маркировката…Бая стръмно беше…След 400 метра надолу по южният склон маркировката свърши…Един камък със стрелка сочещ на югоизток и толкова…Та за втори път тръгнах да търся маркировка в подножието на Кръстците…Стигнах до Костенурката и тогава разбрах че не съм спал на Жълтец…Маркировка нямаше…само пътеки…всичко беше само пътеки, но от животни…Спрях на едно място до едни самотни борове и си запалих мъничко огънче на завет между два камъка да постопя сняг за да имам вода за пиене и да не хабя газ…Направих си може би литър и половина вода, после вс заринах със сняг да не стане пожар…Върнах обратно в посока Кръстците и се пуснах надолу към някакви кошари които се виждаха надолу…Не стигнах до тях щот ми писна да обикалям по баирите с раница на гърбът, маркировка не открих а и беше станало сигурно 3 -4 часа и беше време да мисля за бивак..Времето беше духовито, студено но от вр на вр имаше слънце…Районът беше тревист, с малко тук таме стар заледен сняг останал незнайно откога…Тръгнах обратно нагоре от там от където се бях пуснал надолу…Защото ако надолу изобщо не ми беше ясно нищо горе пътят си го знаех и пак на 400 метра от билото намерих едно място като комбъл заобиколен от върхове с добра видимост…Там в понеделник си опънах палатката за трета нощувка…Викам си – сутринта пак си хващам Ком Емине и продължавам към заслон Ботев…Към 8 часа вечерта вече започна да прехвръква сняг и вятарът се усили…Цяла нощ валя и духа, не мога да преценя колко силна беше бурята защото изкарах и целият вторник в палатката просто щото навънка беше виелица…Рейките на палатката се окривиха, вътре се напълни със сняг, сгъна се…Аз през цялото време си стоях вътре добре завит във спалният чувал перфектно знаещ и разбиращ че навънка се мре без подслон и чувал и нищо не предприех…Бях на кравай свит на шаутето, облякъв всичко каквото може да се облече и с шишето с водата вътре в спалният чувал за да не замръзне и завит през глава с качулката на чувала, дърпах малко дзипът само за да пуша или да хапна нещо…И голяма жажда, имах чувство че мога да изпия литри вода а карах на ден грубо с по половин литър и постоянно бях обезводнен…Вятарът постоянно блъскаше по палатката и от шумът не можеше и да се спи..Така завит, може би 24 часа изкарах първата буря…Вторник вечерта вятарът може би към 9-10 часа напълно спря…Само студ и тишина… Излязох навънка имаше пълнолуние и страхотна видимост..От към Купена се дочуваше вълчи вой…Прибрах се в палатката и четох книга – „Замакът на лорд Валънтайн“ едно фентъзи което си носех и като бивш пещерняк си имах освен фенерче, челник и свещ…Сутринта в сряда имаше облак, мъгливо беше, към по обяд понапече и вс в палатката подгизна…Викам си да изсуша багажа и да огледам района дали не мога да намеря обхват да се обадя на някой…Варианти много…Точно там от където се бях спуснал имаше навято мн сняг…Като тапа, беше го набило и това беше между мен и Ком Емине, единственият марширут който ми беше ясен…И единственото място в района където имах обхват..Бях си го кръстил – „телефонната кабинка“…Реших сутринта в четвъртък да поема успоредно на Костенурката с надежда или да изляза отново на Ком Емине или да видя хижа или маркировка а и багажът ми беше изсъхнал…Вечерта в сряда срещу четвъртък ме удари втората буря…Тя беше по брутална защото беше наистина доста студено и вятарът който блъскаше по върховете зад мен беше все едно някой ги удря с чук…Тогава си разсъждавах в спалният чувал че може би точно тоя звук е създал представите на викингите за великанът Тор удрящ с огромният си чук по фиордите и планините в Скандинавието…Като имаше пориви на вятъра при това от завихряния а не директен вятър таванът на палатката ме удряше в главата…В четвъртък беше кошмарна виелица, топих малко сняг и газта свърши…Пиех по капачка бренди през два часа да се затоплям в чувала но и то свърши…Чувалът пак беше мокър и краката ми бяха позамръзнали…Нямах трети чифт чорапи и си ги опаковах в нещо като терлик с поларената ми маска което за около час ги затопли…Лошото е че и ръкавиците ми също бяха мокри и тях се опитах да суша докато топя сняг с примуса…Не се получи но поне не бяха поларени и дори и влажни пак успявах да си затопля ръцете, вторият ми чифт поларени ръкавици бяха замръзнали…Ползвах изключително пестеливо газта само да топя сняг, консерва с месо да затопля или кафе да сваря…През цялото време мислех че вс е наред, че съм на топло и съм добре докато навънка е Смърт…Хубавото беше че дрехите ми не пропускаха ни вода ни влага и бях като една печка и с телесната си температура сушах чувалът който пушеше…Аз го суша от едната страна, през това време вятъра навява сняг по него от другата му страна и като се завъртя той се стопява…С това се занимавах в четвъртък през деня…Немога да кажа че съм вършил нещо смислено но поне си намерих занимание…Вечерта свърши водата и цигарите…Викам си в петък трябва да опитам или да стигна до „телефонната кабинка“ или да открия хижата и въпросът вече е на живот и смърт защото бях спрял да се храня…ядях по някой друг орех и то насила..имах още някаква сланинка но тя беше солена и още повече ми се допиваше вода…Реших да сложа газовата бутилка в чувалът за да я затопля с надежда да пусне още малко газ колкото сутринта да имам полвин канче за из път…Преди да заспя си помислих че може и да не се събудя и си пожелах Один да ми прати Валкирия…За белата в петък взех че се събудих умрял от студ и жажда и веднага опитах да си стопя сняг за да пия нещо…Получи се и със затоплената от мен бутилка успях да стопя канче сняг от което излезе около един пръст вода на дъното на канчето…Излязох навън бая изнемощял и схванат но с желание за борба и спортна злоба…Кръстците не се виждаха от облак, имах доста ограничена видимост от двата слоя облаци…Тръгнах нагоре но след 100 метра се отказах щот просто нямах сили…Прибрах се в палатката и пак хванах картата…Гледах, мислих -отрязах парче от картата което щеше да ми потрябва за вс случей, прибрах вс което прецених по джобовете си и си взех кисийката с гумичките ако стигна до гората и аварийно се наложи да спя там да имам огън…Приоритет ми беше откриването на вода…Взех си и малко орехи в единият джоб да имам какво да ям ако нощувам в гората…Като излязох се ориентирах по разни камъни, борове самотни и други маркери които си бях набелязал още от сряда когато внимателно изучавах местноста…Зарязах палатката и тръгнах в нищото успоредно на върховете които не виждах…Почивах си често…Идеята беше като стигна до края на Ккостенурката да търся начин да стигна до гората защото там някъде трябваше да се пада хижата или поне в тая посока…Така и направих, почнах да се спускам малко по малко надолу по диагонал като мислех по какво мога да открия хижата…По пушек от комин или по кучешки лай щото всяка хижа си има кучета..Та започнах да оглеждам „от дясно – наляво и от близо надалеч“ както са ме учили в армията…Видях нещо като постройка но беше доста далеко и доста нависоко от мене…Нямах шансове да се кача до нея, снимах я после мина облак и я изгубих..Почнах да подвиквам „Ехооо“ през стотина метра и в един момент чух кучешки лай…Така стигнах почти до гората като лаят ставаше все по близък и ясен…Точно пред гората забелязах човешки следи в посока към Ботев…Аз тръгнах надолу по тях и видях след 20-30 метра първата маркировка…Може би 5 мин по маркировките и следите и бях до реката…Използвах канията на ножът си като сламка…Пих много бавно като я затоплях в устата си без да бързам…По пътят ми имаше много дървения и си викам дори да не открия хижата има вода за пиене ще си запаля и огън и така с добро настроение буквално съживен си продължих и след още 10 тина минути видях вец и после хижата…Качих се до входът и имаше камбана, дръннах два пъти и нищо, кучето не ме лаеше а ми въртеше опашка и почнах да обикалям докато открих светлина и двама човека – мъж и жена които ме гледаха през стъклото доста странно…Аз им метнах усмихнат и влязох и те бяха в потрес…Беше 16 декември около 3 часа следобед…
П.С. -Най големият ми проблем не бе толкова студът, а дехидратацията и постоянната жажда която ме гонеше…ех ако имах повече газ нямаше да карам на воден режим…
автор Тодор Владимиров- гр. Русе

4 thoughts on “Пътеписът на Тодор Владимиров

  1. Всичко е добре.Идеален пътепис.Но,щом имаш богат опит за излети в планината,защо и съпругата ти изпадна в паника и се молеше да те намерят? Нормално е най-близкият ти човек да знае твоите планове за този излет,който както разбрахме е криел редица опасности за живота ти.Защо и твоят приятел,след като е знаел къде отиваш,знаел е целта ти на този излет,и двамата сте знаели,че ще бъдеш в район без обхват за телефона ти, в разговорите си с журналисти и спасители подклаждаше необходимостта, да те търсят с надежда та да те намерят жив ?Даваш ли си сметка от тази твоя лекомислена постъпка,колко хора преминаха през трудности на границата на човешките възможности? Какви пътеписи пишеш?Замълчи и се засрами!За теб казват,а и ти казваш,че си планинар,имаш богат опит и т.н. Ако това наистина е така,първото нещо което трябваше да направиш е с пристигането си в Карлово да информираш ПСС за намеренията си.Тогава,може би пак щяха да те търсят,но без паника,но на „правилното място“ и не цяла армия от спасители и доброволци.Как имаш наглостта след всичко това да пишеш пътеписи и да се правиш на „ни лук ял,ни лук мирисъл“. Това което направи е равно на презстъпление.Оцени „мероприятието“ си в рискове за други хора и не на последно място, средствата от материална гледна точка.Ако не си в състояние това да направиш,обърни се към специализираните органи да ти помогнат.“Някъде“ четох или чух,че в парични знаци твоят „пътепис“е оценен на около 20 000 лева. СРАМОТА !

  2. И за спасяването на тоя див неграмотник цял хеликоптер е вдиган?!? Да беше се споминал като УФТСЪ без история, щеше да увеличи средното IQ на българите поне с 0.1%!

  3. Що за тъпашки коментари са тия горните ?
    Ако журналистите не бяха паникьосали жената , всичко щеше да си мине мирно и тихо ! Той не може да знае докъде и какъв обхват има телефона му , кой провайдер обслужва този район ! Преди , като е нямало Джи ес еми , как са тръгвали на поход ? „Правилното място“ – всеки може да се заблуди в планината – и най-опитният планинар ! Що са пънат да пишат коментари нещастници , дето не са се показвали носа в планината ?!
    Това , че е оцелял 5 дни в такова време показва , че IQ му е достатъчно , че и в повече !
    Успех , Тоше !

  4. Напълно съм съгласен с двата коментара. Неграмотникът си личи от километри.На такива – никакво внимание. А тук даже и пътепис му публикували!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *