Екипировка за зимна планина

Екипировка за зимна планина

hutТъй като не съм вече пишман новобранец, а само новобранец тоест една идея по-зле съм Си позволих да направя един списък с необходимата ЕКИПИРОВКА за ЗИМНАТА ПЛАНИНА. Списъкът е събрал на едно място всичко, което трябва да се вземе или по-точно това, което аз мисля че трябва да се вземе, или още по-точно това което аз нося, което леко го компрометира.
СПИСЪКЪТ е за ЗИМНИ ТУРИСТИ, а не за АЛПИНИСТИ макар че част от екипировката естествено е една и съща, а и двете групи се налага да минаваме по разни опасни места, но все пак ние туристите си ходим по места където може да се мине само с котки и пикел без въжета и други приспособления. Най-вече е писан за аджамии, които нямат никаква идея какво може да им свърши работа в зимната планина, ей така за първоначална насока да им послужи.
Списъкът е за ходене по хижите затова да не се чудите защо в него не присъстват палатката и чувала. Хижите по високите части на планината са празни от към хора и са пълни с одеала. С двата предмета раницата ви за 4-5 дена става 20кг което си е жив мазохизъм при положение, че няма да ги ползвате. Разбира се всеки сам да си решава, списъкът не е задължителен. 🙂За зимната екипировката ако питате десет различни човека ще получите десет различни мнения и всеки ще твърди, че той е правия. На мен тези неща по-долу ми вършат добра работа макар и да има лека вероятност да не са най-добрите неща. Екипировката която съм описал съм я използвал лично и е доказано добра за ходене зимата. Всичко дето съм го писал е от личен опит, а не защото някой по-опитен ми е разказвал приказки край лагерния огън за това кое е по-добро и кое е по-лошо. Скъпо и марково в никакъв случай не значи по-добро. Понякога да, но не винаги.goretexПочнах с магазините за втора употреба, но не е задължително и вие да го правите. Ако имате някой излишен лев новото яке е по-добрия вариант, но не взимайте какво да е и си отваряйте очите на четири, защото е пълно с боклуци за по двеста лева.
Няколко месеца ходих по веднъж седмично във втората да гледам якетата докато си намеря нещо свястно. Общо взето търсите нещо с мембрана, Горетекс, Ивент, а съвсем грубо може да прецените дали е пълен боклук като гледате циповете. Ако пише на ципа YKK има голяма вероятност да е стока. Това са марка японски ципове които повечето добри фирми ползват. Якетата, новите, които в момента можете да намерите за по 200лв на бг пазара са боклук и с нищо не са по-добри от едно мембранно яке втора употреба, но добре запазено. Хубаво ново яке е 500-600лв и нагоре, до над хилядарка. Аз го купих за десет лева моето. Извадих късмет с него. Преди това хвърлих три от закупените якета оттам. Разглеждате сайтовете за туристическа екипировка, за да имате на представа как изглеждат хард шел-ите и търсите нещо подобно или си купувате ново яке, ама от хубавите.a712a00e0851e80aafb47afacbca0c0dПоларите 2бр с които ходя и тях взех от втората употреба и на тях гледах циповете да са УКК. Сега си взех от Декатлона, но старите се оказаха една идея по-стока.

Панталоните ми 2 броя всъщност са шушлякови анцузи от пазара, но задължително с изкуствена подплата флийс, че съхне бързо само от телесната топлина за разлика от памука. Пазят от вятъра и не се мокрят в снега и по нищо не отстъпват от супер дупер туристически панталони. Десет лева бройката.

Гети-обикновени без мемрана, кордурени са, тоест много здрави на бг производител.

За бельо ползвам мериносови тениски 2бр с дълъг ръкав, че не се вмирисват със седмици, защото са чиста вълна. Горе зимата няма къде да се изкъпите, а и вълната топли и мокра. За топленето ако са мокри не съм убеден, но са по-добрия избор от найлоновите с които ходих първоначално.Стават обаче за ходене и найлонките за по два лева. Предимството им е че като стигна хижата гърбът ми е една идея по-сух за разлика от мериносовата, която сменям веднага след като пристигна в хижата.

Купи от тук
Купи от тук

За главата нося два броя поларени шапки за по 30лв всяка които са много леки, а топлят добре и една бандитска маска и една шапка с козирка и забрадка за нея ако слънцето е по-силно. Това последното ми е реално лятната шапка. Зимата се гори жестоко. Бройката на шапките за зимата е важна. За шапките може едната от флийс другата от вълна.Не може с една шапка. Като пристигнеш с мокра глава в хижата трябва да сложиш нещо сухо на главата. Главно ходя с бандитската маска, надяната само в горната част на главата. Ходя с нея защото е много тънка и диша добре и главата ти не завира и пази добре от вятъра. Въпреки силния студ по нагорнището главата ти се поти и ти трябва нещо за вятъра. Тънката бандитска маска върши добра работа. Много рядко слагам шапка. При много голям студ, вятър и слизане по надолнище когато не произвеждам толкова много топлина и когато чувствам че въпреки движението ми замръзва мозъка я слагам шапката, иначе само маската и то не цялата, а съм я изхлузил да покрива само горната част на главата и ушите , стои ми малко като пискюл.Ако задуха я навличам цялата и ставам като банков обирджия.

С ръкавиците е пак същото. Минимум два броя. Имам едни мембранни хубави за над сто лева които обикновено седят в раницата, а ходя с обикновени за 20лв от флийс които дишат по-добре от мембранните и не ми потят ръцете, а и са напълно достатъчни в повечето случаи.
Имат голямо предимство поларените ръкавици БЕЗ мембрана че ако за деня си вкараш пет шест пъти мокрите от снега ръце в тях, то те изсъхват от топлината и ръкавиците пак са сухи, докато при мембранните няколкократното вкарване на мокри ръце в тях и са до там, а няма как да се избегне това да не свалиш ръкавици например за да си вържеш обувка, ….да сипеш вода от дупката в леда на езерото, да оправиш части от екипировката….тоест ръцете щеш не щеш ги мокриш. Мембраната не е направена да пуска вода навън, а само изпаренията и затова 98% съм с поларените. По-удачни са от тези с мембраната. При много силен вятър има вероятност да загубите ръкавица и без резервен чифт сте жив за оплакване. За няколко минути при минус 30 и ясно време докато снимах без ръкавици ми измръзна кутрето и две седмици ме боля.
Представете си сега че ръцете ви трябват да се катерите, да държите пикел, да държите щека докато газите дълбок сняг… и нямате ръкавици. Тоест трябва ли да ползвате ръцете си и нямате ръкавици и сте до там!
Някои си носят и трети чифт вълнени от тепана вълна. Свидят ми се 60лв за тях, но се каня да си купя.

manerka2
Купи от тук

Чорапите ми в случая зависят от обувките ми Бореал Булнес, които макар и да са зимни с твърда неогъваща се подметка и с цяло парче кожа с добра мембрана и с добра изолация на подметката са за бързи преходи и нямат добра изолация от студа в горната си част. Докато вървите всичко е ок, но спрете ли….затова са двата чифта чорапи от вълна на краката ми. Нося и резервни чорапи.Ходя с мериносови отдолу и бабешки отгоре. Взимам още един резервен чифт и от двата вида. Ако си бях купил по-добре изолирани обувки вероятно щях да ходя с един чифт, но парите бяха двойни, а и тази комбинация от Булнеса и двата чифта не отстъпва по нищо на другата, скъпа обувка и с един чифт.

Аз лично считам, че Бореал Булнес е идеалната зимна обувка за нашите планини, но такава обувка трябва да се носи с два чифта вълнени чорапи за изолация .
Отдолу хубави мериносови вълнени чорапи за по 30лв , а отгоре върху тях бабешки вълнени плетени чорапи. Фен съм на вълнените чорапи, но доста хора не споделят това и ходят само с един чифт хубави зимни чорапи. Естествено обувките се мерят с тези чорапи с които ще се носят и горе долу са ми с номер и половина над нормалните обувки, за да ми станат с чорапите. Обувките имат улеи за автоматични котки и са с твърда подметка която според старата школа е задължителна за снежните стръмни склонове където заради твърдостта се зацепва по-добре, но не всички споделят това мнение. За мен лично обувката трябва да не се сгъва като джапанка, защото котките се изхлузват по-лесно в такъв случай и следва прием при свети Петър. С цяло парче кожа са и с перфектна мембрана, а и като прибавим че редовно ги пръскам с импрегнатор и то оригинален на фирмата(Бореал) и досега не съм имал мокри крака дори и в киша. Лека влага от изпотяване да, но никога подгизнали крака за разлика от колеги със супер дупер обувки. Добре поддържана кожена обувка с цяло парче кожа ще ви изкара десетина години и повече докато при найлоновите това не е така, но пък те са по-леки от друга страна.

Котките каквито си вземете.Аз ползвам от най-евтините за по 70лв с пластмасови каиши които стават на всяка обувка дори и да няма улеи за автоматични и полуавтоматични котки. Цени от 70 до …безкрайност в зависимост от качеството и марката. Стягам каишите с две ръце и със засилка, а причината за това е че веднъж ми се изхлузи котка малко след като минах опасен участък, тоест извадих късмет.По-добре да ми стискат отколкото да паднат точно, когато не трябва.Пластините срещу залепване на сняг са важни и веднъж щях да се претрепя защото ги бях загубил и направих салто заради залепналия сняг отдолу. Често тези пластини падат и се губят в снега, а в бг туристически магазини няма да намерите резервни. Обиколих всички по-известни магазини и само боклуци продаваха. Някакви изрязани в някой гараж смешни гладки парчета и това е. Затова се наложи да си купя и нови котки, само и единствено заради пластините. Подобрихх ги с помощта на газовия котлон, шило и двайсетина свински опашки. Ето как. https://goo.gl/photos/GaKVWLZ6zHEr5Tfq5
Нося си няколко резервни свински опашки защото чат пат заради камънаците някои от тях се късат.

Copy of PLB-1019-99-minЩеките са задължителни за зимата. С клипс са по добрия избор, иначе си носете клещи. Хубавите струват доста, но след като на калпавите щеки от 50лв ми се счупиха перцата докато ходя, видях голям зор защото щеките влизаха целите в снега и въобще не ми помагаха докато минавах с тежка раница, която ме клатеше наляво-надясно по онова ръбче над Друшлявица по Баучер и се зарекох да си купя свестни щеки. Бляк Даймънд, алуминиеви, с клипс са добър избор. Карбидните им върхове са вечни и не се изтриват и на милиметър за разлика от щеките които са за шир потреба. Може да се намерят по-простите модели за около 150лв макар и на места гледам са по 200лв. Научете се да пазарувате от чужбина. Хубавите неща тук са доста по-скъпи от същите продавани зад граница.

Челник с нови батерии, задължителен е за зимата. То остава и да не вземете. Моят е с три батерии на тила и с кабел . За да не прецакам кабела докато тъпча багажа го слагах преди в една пластмасова кутия. Сега за да спестя място го слагам в металното си канче което е около 610мл, тоест челника се побира без проблем като предварително съм го пъхнал в найлонова торбичка щото си е мръсен, а от канчето чат пат и ям.🙂 На сегашния си акъл щях да си взема челник който може да работи и с литиеви батерии, защото освен че 50гр по-малко ще ми се мандахерцат на главата, батериите издържат и на минус 40 градуса за разлика от алкалните, а да не говорим за акумулаторните. Голям плюс е и че такива батерии имат два- пъти повече ток от хубави алкални.

За очите ски маска и очила. Първо ползвах маска за 20лв, но сега си взех по-хубава за 250лв на известен призводител, която въпреки че струва десет пъти повече пак се замъглява, но е с фотохромна леща и затъмнява и изсветлява зависимост от светлината. Можете да получите снежна слепота без такава маска или очила, които се ползват по-често защото при нормални условия са по-удачни. Маска в по студено време, когато не се потите толкова, буря, силен вятър, защото иначе е достатъчно един -два пъти да издишаш в нея и се замъглява. Ползвам предимно очилата, които не се замъгляват както маската и са с трета категория на затъмненост.Ски маската с фотохромната леща варира между 1и 3 в зависимост от светлината.4 категория за нашите планини не ви трябва.

b2
Купи от тук

Първия си пикел го направих от подръчни материали. Стара алуминиева тръба от автобус Шкода, а за клюна ползвах едно старо френско ключе с подходяща форма. Накрая го пръснах със сребърна боя и заприлича на купешки. Направих си го още в края 2010 година, но го пробвах едва следващата 2011година когато най-накрая се престраших да направя първото си зимно ходене. После си купих един евтин пикел с който качих Калините, но го подарих на колега, защото макар и с нищо да не отстъпваше на по-марковите изглеждаше доста груб и недодялан и не можех да свалям мацките с това *дърво* 🙂 и си взех накрая на Гривел (едно Ферари с цвят червен).

Раница на български производител. То има само един такъв и кордурените му раници няма човек който да не потвърди че са най-здравите раници. По-добри са в това отношение от доста западни супер дупер раници дето са два-три пъти по-скъпи. Ходех почти пет години с една единствена 70+10 Вихрен-ка, а едва за миналогодишното лятно Ком Емине си взех по-малка раница 40л , защото теглото беше важно, но я ползвам и за зимни еднодневни и двудневни преходи като например съботно неделно до Мусала. Трудно се побират обаче в малката раница всички неща за зимата и затова оптималния вариант за раница за зимата за няколко дена по хижите част от които са необитаеми, тоест повечко храна носите в тях е някъде 60+10 л.

Най-важното е човек да се подготви за вероятността, че може да се наложи да остане да пренощува насред пътя или заради контузия или заради буря. За тази цел съм си взел хубава пухенка за 500лв. Дебела, с много пух, на Мармот и от оторизиран дилър на марката, а не от онези изгъзици дето можеш да четеш вестник през тях и които са за шир потреба. И те стават да се стопли човек, но исках най-доброто, все пак става дума за целостта на кожата ми. 🙂

Взех си и хубаво аварийно фолио, а не от калпавите дето са по 5лв. Това струва около 40лв и е за многократна употреба. Тези два предмета, пухенката и фолиото влизат в употреба само ако се налага, когато човек спре да ходи. Тогава *печката* вътре в нас дето прави топлото и ни изпотява, угасва и за минута почва едно треперене и тракане на зъби . Намирате защитено от вятъра място ако няма такова обличате пухенката , пъхате се в фолиото и почвате да броите офце докато чакате бурята да свърши.
Вероятността да оцелеете с тези два предмета се повишава многократно. Пухенката я слагам и когато пристигна в хижата ако хижата е пуста и студена. Два-три полара в неотоплена хижа няма да ви помогнат освен ако не играете цяла нощ казачок.
Ето малко инфо за фолиотата, които съм ползвал. Вторият коментар с картинките е моят. http://forum.xenos-bushcraft.com/viewtopic.php?id=2737

strasho
Купи от тук

Туристически газов котлон-горе по високите части на планината през зимата водата рядко, да не кажа никога не е в течно състояние, така че топите сняг и пиете.Без котлонче естествено няма как да го направите.Също така осигурява и топла напитка и топла манджа, а топлата манджа поддържа духа висок.

Средните бутилки с газ от 410мл ще ви стигнат за преход от три дена но само ако топите вода и само стопляте до завиране, но без да варите някоя манджа или няколко чая и ще остане газ за още три дни, но не рискувайте да я вземете втори път бутилката с газ. Можете да я теглите на електронната везна и ще разберете колко е останало, но винаги е по-добре да тръгнете с резервно количество, а не точно с колкото ви трябва.Веднъж ми свърши газта заради подобен будалнък. Мислех че ми е останала поне половин бутилка, а не проверих и добре че времето се оправи и слязох в ниското, иначе щях да ям сняг или да чупя столове и маси за да топя вода, които после щях да плащам. Взимам неща които стават само с накисване в гореща вода, за да пестя газ. Всъщност по-често взима само готови неща и газта я ползвам предимно за топене на вода .

Метално канче-моето е 610мл и е от магазин за един лев. В по-малко канче манджата все се разливаше.Докато съм на път дори си съхранявам челника в него сложен в найлонова торбичка по хигиенични причини. Челникът ми е с кабел и ако не е защитен при това тъпкане в раницата може кабела да се пречупи и затова канчето е идеално за целта. Това си е важна вещ и гледайте да не го забравите в някоя хижа, че иначе оставате без вода.

Две малки запалки с камъче, едната изолирана от вода на сигурно място, където не бъркам за щяло и нещяло, тоест няма как докато ровя в раницата да изпадне случайно, а другата седи в пластмасовата кутия на газовото котлонче, тоест и при нея няма как да влезне вода. Като тръгвам сутрин внимавам много какво пъхам в раницата и едно от важните неща които проверявам дали не съм забравил е котлончето със запалката вътре.

Зимата преходите са изтощаващи особено когато се гази дълбок сняг и се налага сам да правите пъртината и често може да се получат мускулни крампи от изтощение и обезводняване и липса на магнезий и затова си носите магнезий на хапчета и пиете вечер преди лягане ако на другия ден ви чака тежък преход. ПИЕНЕТО НА МОМЕНТА НЕ ДЕЙСТВА И ИМА САМО ПЛАЦЕБО ЕФЕКТ. Добре е даже няколко дена по-рано да почнете да приемате допълнително магнезий.

Добра, а дори задължителна идея е да си вземете примерно хидратин алфа от аптеката против обезводняване. Зимата почти винаги си го докарвам, защото често излиза повече пот от лятото заради голямото натоварване, а с нея и ценни соли, които снежната а и каквато и да е вода няма как да върнат в тялото и затова солената сланина и тези прахчета които са с най-важните два вида соли(натриев хлорид и калиев хлорид..първото е готварска сол) ще ви помогнат.
Още веднъж, обезводняването е много по-сериозно и има по-голяма вероятност да ви се случи през зимата отколкото през лятото.Поне при мен е така. Почти няма зимен преход да ми се е разминало макар и с леко, а понякога и много сериозно обезводняване. Студения сух въздух направо изсмуква влагата от белия дроб, а и се тръгва с ограничено количество вода, която освен че не стига често и замръзва.

gpsГПС-а не само е препоръчителен, а е абсолютно задължителен за зимата. Колкото и да е познато едно място като падне оная ми ти бяла и гъста мъгла или гъст снеговалеж и вятър и губиш представа не само къде си, но и често не знаеш кое е горе и кое е долу. Мисля си че нещо е на 100метра, а се спъвам в него на втората крачка, губи се усещането за разстояние и въобще мамата си джейса става понякога. ГПС-а обаче не решава всички проблеми, защото няма да ви покаже стъпка в стъпка къде да ходите и понякога има разлика от показанията му на картата и тези на терена от порядъка на десетки метри. Ако ходите близко до някой ръб при лоша видимост не разчитайте само на гпс-а, защото като нищо ще стъпите на някоя козирка от сняг.

Батериите на гпс-а задължително литиеви на Енерджизер, които издържат на минус 40 градуса за разлика от алкалните пък да не говорим за акумулаторните, които са пълен боклук в такова време макар че и тях съм ползвал. Мислех си че алкалните и те държат докато на минус тридесет не ми спря и гпс-а и фотоапарата. Освен това литиевите имат два до три четири пъти повече ток от другите батерии, които на всичкото отгоре нямат и качествата им при минусови температури.
При нормална лятна температура при еднакво ползване на гпс-а зайчето на Дюрасел изкара 22 часа, хубави акумулаторни на Варта 2500мАч-17 часа, прости алкални 14 часа, а литиевите на Енерджизер 45 часа. Това при лятото, а при зимно и достатъчно ниски температури останалите просто сдават багажа макар и рядко, но се случва. Сега ползвам алкални на дюрасел, но имам за резерва някой и друг комплект литиеви. Скъпички са.

Телефон- проста нокия с копчета естествено го държите изключен макар че телефон във високата планина на 99% няма да ви помогне заради липсата на обхват. Имам резервна батерия.Нося си и смарт телефона.Има доста хижи които макар и да нямат обхват на телефон имат безжичен интернет и мога да проверявам прогнозата за времето в подбрани сайтове.
Местата с обхват се броят на пръстите на едната ръка. По-добрия вариант но НЕ и в България е наличието на СПОТ тракер, който е сателитен и с едно натискане на бутона SOS в белите държави ще ви локализират и ще дойдат да ви спасят.
В тази тема в сайта на ПСС зададох въпроса и ми стана ясно че даже и да си купя нещо подобно ще духам супата . Тези които отговарят са от ПСС. http://pss-bg.bg/forum/viewtopic.php?f=3&t=4206

Сух спирт. Това от опит с най-различни неща е най-добрата разпалка особено в хижа с мокри клекови клони които не са нацепен. Гори няколко минути сухия спирт дори и да го намокриш. Има един минус, който разбрах по-гадния начин. Ползвам рядко защото няколко пъти в годината ходя само зимно и бяха минали може би две години и все още имах разпечатан пакет купен от селски магазин. Вероятно това което гори в кубчето се беше изпарило и изветряло и сухия спирт не се запали и ми отиде всичката тоалетна хартия за подпалки. Така че ако го имате от много дълго време преди тръгване пробвайте едно кубче дали гори.
Сега си купих сух спирт от специализиран туристически магазин където всяко хапче е опаковано херметично и поотделно.Освен това може да ми заври половин литър вода докато изгори за 6-7 минути, а и за разлика от стария сух спирт който ползвах новия не отделя никакви отровни газове така че не е проблем в затворено помещение и десетина хапчета да изгоря ако се наложи .

14650095_380546505609901_8221073058899999679_n
Купи от тук

Храната е важна.
Аз си нося сланина за вечеря, която има най-добро съотношение тегло-калории пък и оваляна в черен пиперец и осолена е нещото от което не ми се гади след някой тежък преход. Нося и хубава пастърма. Преди носех сухари за сланината и пастърмата(задължително от хубавата 36лв килото без найлон), това са двете неща които взимам, но сега ям без хляб.За закуска сухо мляко със захар и кафе и онези шушльопинки дето ги ядат децата сутрин, ама им забравих името.Леки са и с млякото и захарта и нес кафето са супер. Докато вървя по две-три вафли за деня или по някой сникърс, но все пак вафлите не замръзват така зверски като сникърса, който може да ми строши зъбите докато се мъча да го отхапя. Някоя солена ядка в джоба и сушено грозде без семки. Няколко чая и захар за тях, кафетата ги споменах. Много ядене се налага да се носи зимата ако не ходи човек в цивилизовани хижи и това прави теглото на раницата непоносимо.

Аптечка. Индивидуална е, но пак ще спомена магнезия, хидратин алфа при обезводняване, хлорни хапчета за дезинфекция ако сипете вода от някое езеро ако въобще успеете да разбиете леда, а се налага да пестите газта….има един куп други общи и индивидуални лекарства които не са просто за зимата, а за всяко време. Вие най-добре си знаете какво ви трябва Аз лично си взимам и нещо за сецване на кръста и за коляното(Алгезал) че с тази тежка раница де да знам …взимам си и лопедиум(за разстройство) че пак де да знам…не нося мазила против слънчево изгаряне защото не ми се нравят, но имам Пантогел ако изгоря от слънцето или от печката, става и за кожни раздразнения. Нося си естествено и бинт с някоя марля ако си счупя главата някъде, имам и един мазен крем на билкова основа(Спасатель-30гр тубичката) с който си смазвам ходилата против пришки макар че зимата километрите са малко и проблем с мехури нямам. Билковият крем има и силни бактериоцидни свойства и става и за рани и изгаряния или за поражения на кожата от измръзване. Някоя и друга лепенка с марля ако се одраскате някъде, чист лейкопласт с който освен профилактика на пришки като го залепите на все още здравата кожа, може да ползвате и за разни други неща. Напоследък ги правят калпави тези ролки лейкопласт и не лепят добре. Най-лошите рани по краката получих именно заради разлепен лейкопласт. В момента има 4-5 ролки на различни марки и никоя от тях не струва и пет пари. Нося си и витамин Ц, който пия с магнезия ако преходът е изтощаващ. Общо взето зимните преходи във високата планина са все такива.

Нож- попаднах преди години на сгъваем копие на голд стийл и заради здравината му и заради теглото нося него.За пръв път срещам сгъваем нож дето не примръдва и милиметър острието му странично спрямо дръжката, а съм цепил дърва с него . Има пластина с която го закачам на халката на презрамката на раницата.
Като стана дума за остри и опасни предмети забравих да спомена че сланината и особено пастърмата която е изключително твърда(чупела ми е калпав нож при рязане вкъщи) ги нарязвам още вкъщи, за да не си клъцна някой пръст там където един лошо срязан пръст ще е голям проблем.

snowshoesСнегоходки-на ТСЛ-226, а за по-тежките и 227. Тези френските за мен са се доказали като здравина. Някои познати си купиха други измислени модели и ядоха дедовия.
Ходя и по камънака с тях, което ми напомня че вече втора година се каня да сменя стоманените шипове отдолу, които се изтъпиха макар и да ги точих на шмиргела от което пък се смалиха и 50лв отидоха пак. По три лева шипа беше преди. Малко ново инфо да добавя. Сега 12 шипа заедно със зъбите отпред ми излязоха само 25 лева с доставката. Вече ги поставих. Наложи ми се да си купя подходящ лимбус за зъбите отпред. Едвам ми намериха от магазина подобни шипове защото са стар модел и вероятно след две три години ще трябва да сменям снегоходките заради липсата на резервни части или да дам някой лев на стругар да ми направи.
Малък проблем при стария модел снегоходки беше че закопчалките които се щракваха се покриваха чат пат с лед и трудно се откопчаваха и закопчаваха, но сега вече ги правят с едни автоматчета със зъби дето като наклецаш няколко пъти и те стягат. Не знам новите дали имат проблем със заледяването.

Лавинна лопатка за изкопаване на затрупани заслони. Имам такава алуминиева за около 50лв, но рядко я нося да не кажа почти никога, но ако ще ходя на заслон например Кобилино бранище или Страшното езеро и нямам инфо дали вратата е изровена ща не ща ще я взема, но ако имам инфо че някой е ходил ще разчитам на снегоходките за разчистване на снега който може да е паднал от времето на инфото до момента в който ще отида там. Т о реално заслони като Страшното все минава някой през седмицата и са чисти и лесни за влизане.

Застраховка-имам такава и за хеликоптер. Да не правя излишна реклама на застрахователите, които до един са мошеници, който се интересува на лични. Доскоро ми струваше 90лв за хиляда лева изплащане и три хиляди за хеликоптер а тази година за три пъти по евтино сключих идентична застраховка за хиляда лева, че и за хеликоптер имам и то без това ограничение за три хиляди лева което е в старата застраховка и което реално е само за един час полет.

Вероятно съм забравил десетина дребни неща, но Вие ако разчитате всичко да ви се каже значи нямате работа зимата в планината, така че запрятате ръкави и мислите какво още ще ви трябва.

автор: Ивайло Киров.

7 thoughts on “Екипировка за зимна планина

  1. Киров, а не Кирилов. 🙂 Имам една забележка за една от снимките, които са сложени допълнително от сайта като илюстрации към темата за екипировката. Не съм фен на надуваемите снегоходки, които могат да свършат работа примерно на някой сноубордист, който след спускането си попадне на дълбок сняг и му трябва нещо компактно, което да носи и да надуе и да се измъкне. За високопланински туризъм обаче тези снегоходки са непригодни!!!

  2. Благодаря сърдечно за полезната, а също и забавно поднесена информация, Ивайло. С удоволствие прочетах цялата статия – граматиката не е сред най-силните Ви страни, но пък планинарството, мисля, определено не е сред слабите. 🙂 Жив и здрав, и безаварийно!

    1. Да, целта е постигната. 🙂 Сега попаднах на пътеписа Ви (и ръководство) Ком-Емине от миналата година и почнах да го чета. Поздравления, че инвестирате толкова време за подобен материал – със сигурност е полезен на онези, които се интересуват от темата. Успех и мотивация и занапред! 🙂

  3. Забелязах, че линковете са недействащи.

    За свинските опашки и как предотвратяват падането на пластините за сняг: https://photos.google.com/share/AF1QipPlLiSHZYvYS-9mTJSgxI9ERTrIbrMnI5_h_HNHB55ca8yMOIAzMHjsy7JHHKiawA?hl=bg&key=WHRzMk1CWGJMUnUtM2tULXFPWnRJb3lwcDJMSzd3

    За темата за спот тракерите в сайта на ПСС:
    http://pss-bg.bg/forum/viewtopic.php?f=3&t=4206

    За аварийните фолиота, които съм ползвал. Вторият коментар със снимките е моя:
    http://forum.xenos-bushcraft.com/viewtopic.php?id=2737

  4. Здравейте , стана ми интересно . Със сигурност има още купчина неща , за които и идея си нямам , как да се справи човек в планината . Никога не съм правила и опит да се разхождам в планина , камо ли да покорявам върхове . Но се възхищавам на такива хора . Сега искам да ви дам съвет относно магнезия : казва се – nigari – ако разтопите 2.5 гр в 125 мл вода , крампите ви ще изчезнат за секунди . Той е извлечен от солта и служи за правене на сирене от соя . Трябва да се държи в пластмасова кутийка на винт , за да бъде на сухо , иначе се овлажнява . Пожелавам ви успех .

    1. Да направя едно уточнение. Ако човек прави нормални и по-леки преходи съобразени с физическите му възможности няма абсолютно никаква нужда да се трови с химия под формата на витамини, магнезий, соли и др. Ако обаче дори при леки преходи получавате крампи очевидно е, че или имате някакви липси поради неправилно хранене или организмът Ви не може да го усвоява ефективно поради различни фактори включително и някои скрити заболявания. При този случай колкото и хапове да пиете ефектът ще е минимален. Решението според един приятел, който е планински водач е използването на магнезиево олио, което се втрива в кожата и така усвояването е по-ефективно. Ако имате обаче прекалено чувствителна кожа този метод отпада. Друго което трябва да се знае е, че калция и магнезия са един вид антагонисти и си пречат един друг при усвояването, така че яжте храни като сирене например през деня, а вечер половин час преди лягане си пийте магнезия. За съжаление се налага използването на подобни добавки, защото ходенето зимата може да е изключително натоварващо и за физиката и за психиката. Само за пример едно сравнение между лятно и зимно ходене. След летен преход от 71км с 7км обща денивелация(3.7км + и 3.3км-) и 5кг раница след 14 часа ходене и подтичване от Мазалат до Ехо се чувствах добре и в състояние да продължа докато при зимен преход от вилите до хижа Белмекен, 12км, 17кг раница и 1,4км положителна денивелация и 4 часа ходене заради газене на сняг с пропадане и обезводняване бях разкапан, повдигаше ми се от усилието и очаквах всеки един момент да ми се пръсне сърцето от зор, спирах на няколко метра да дишам. Всичко разбира се зависи от моментното ми физическо и здравословно състояние, но зимата заради условията е в пъти по-трудно от лятото.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *