fbpx
Това туризъм ли е ? (фейлетон)

Това туризъм ли е ? (фейлетон)

turdeПопитаха ме дали мога да разведа един чужденец из Со­фия , Витоша и дали изобщо имам интереси към туризма.

Вижте сега какво — pекох аз.   Ако не ви знаех като добри хора, щях да помисля, че с този въпрос искате да ме обидите. Защото аз съм турист по рождение, баща ми също е турист, за дядо ми — да не говорим. Страшен е бил! Покорил съм лично всички възможни планински първенци по ред на номерата и отзад-напред. Като видя връх, побес­нявам. Покорявам ги във всич­ки сезони и всички часове на денонощието. По два — по три наведнъж.

Онези се извиниха и ми ка­заха кога да дойда да поема чужденеца, като ми намекнаха малко, че бил много културен.

  • Вижте сега какво — рекох. —Моля за култура пред мен да не се говори.Не ме подхващайте на тази тема, защото съм страшен.

Както и да е  погодихме се. В уречения ден и час посрещнах чужденеца. Гледам го, така — човек обикновен. Русичък, кротък, дори малко слабосилен. От пръв поглед раз­брах, че ще го сащисам по време на обиколките ни.

  • Вижте сега какво — ре­кох му. — Нали сте турист? Така…Сега се намираме на гарата. Ако се грабнем да бързаме, стигаме до хотела за 20минути.Оттам като си плювна на петите, за 8 минути сме на летния театър. Или можем да минем напряко — за 5 минути. Цар съм, значи, на преките пътеки. Така . Пък утре, живот и здраве, като хванем до­бро  темпо  можем да обико­лим града, най-много за три часа.
  • Музеи — дума онзи —има ли?
  • Музеи — думам аз —има, колкото искате. Но са в ремонт.
The adventure begins
Купи от тук

Тъй му рекох наслуки, защото музеи не съм имал предвид да му показвам. С вехтории не работя. Оня се учуди, но замълча.

Тръгнахме из София. Водя го аз все по тротоарите, ама караме здравата. Гледам по едно време. че взе да се запо­тява. Поставих го да седне на една пейка и му обясних, че ако стискаме още малко, до към три часа ще ликвидираме столицата. Почти я бяхме обиколили. Той ме попита дали продават наблизо лимонада. И дали може да си събуе за известно време обувките.

  • Охо – рекох, — мой човек,хлабав си бил душко! Какъв си ти турист като втаса толкова бърже! Туризмът — то- не е само ходене братче! Ясно ли е?

Чужденецът каза, че всичко му било ясно. Но много ме молеше да отложим обиколката за друг ден, а сега да сме си походели по-6авно, хей тъй, като  на разходка, та да можел нещо да види от града. Не възразих,защото в края на крайщата тази работа малко ме интересуваше.

Купи от тук
Купи от тук
  • Какво е това? — пита поредно време гостът и ми сочи някакъв камък до една зелена морава.
  • Камък — рекох, — обикновен валчест камък, Просто се чудя как са го оставили ту­ка! Но сигурен съм, скоро ще го махнат• Просто недоглеждане. Онзи разлисти някаква книжка.
  • Извинете — каза той малко учуден. — Това бил гробът на вашия голям писател Иван Вазов. Това явно…
  • Вижте сега какво — ка­зах. — Ако е въпрос за гробове, с трамвай номер две…

Но онзи вече ме питаше за друго. Какво в това ли? Черк­ва, стара черква. Затова не е измазана. Но сигурно скоро ще я измажат. Не може така на­сред града да стърчат разни вехтории- Коя е черквата ли? От кой век? А, това вече е друг въпрос. Името и знам , но по въпроса за вековете…
Така си вървяхме половин ден. Все си ме питаше моят човек това какво е,-онова какво е, после разлистяше книжката и ми казваше. Накрай не издържах, спрях насред улицата и запитах:

  • Вижте сега какво! Вие турист ли сте или напротив? И ще ходим ли или няма да хо­дим?

— Че нали ходим? —учуди се онзи — Ние ходим, за да гледаме, а не …

14702424_10206984451202325_2507318143729642965_n
Купи от тук

След като го изпроводих да си замине, отидох при тези, дето ми го бутнаха в ръцете.

  • Вихте сега какво — казах им. — Аз мислех,че ще имам работа с турист. Мислех че ще си походим както тряб­ва. А той зяпа- И книжки ро­ви. За това време аз можех — eхей— десет върха да покоря и за още да питам. Ако аз съм турист като него, трябва като вървя по планината да сеспирам и да зяпам гледките,да питам кое как се казва, че по-рано как се е казвало, че има ли го другаде, че после…ола-Оала! Xо-де-не! Това е Харт! — един връх. Харт! —втори. Нямам време за губене.

Тъй им рекох и повече не стъпих там. Така де — това тури­зъм ли е?

Разбъбрих се.А трябва да се стягам за път. Ле-ле—ле­ле? Каква екскурзийка ще си направим! Какво излетче! Като се грабнем с моите хора от Бистрица, ще опухаме Витоша, оттам се прехвърляме през Люлин в Банкя и като отперем през полето — Драгоман. Хапваме и обратно. Ще ни остане време да идем на кино от 6 часа. Това е туризъм •

Я. Антов Вестник Ехо 1960г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

STILL NOT SURE WHAT TO DO?

We are glad that you preferred to contact us. Please fill our short form and one of our friendly team members will contact you back.

Form is not available. Please visit our contact page.
X
CONTACT US