Това туризъм ли е ? (фейлетон)

Това туризъм ли е ? (фейлетон)

turdeПопитаха ме дали мога да разведа един чужденец из Со­фия , Витоша и дали изобщо имам интереси към туризма.

Вижте сега какво — pекох аз.   Ако не ви знаех като добри хора, щях да помисля, че с този въпрос искате да ме обидите. Защото аз съм турист по рождение, баща ми също е турист, за дядо ми — да не говорим. Страшен е бил! Покорил съм лично всички възможни планински първенци по ред на номерата и отзад-напред. Като видя връх, побес­нявам. Покорявам ги във всич­ки сезони и всички часове на денонощието. По два — по три наведнъж.

Онези се извиниха и ми ка­заха кога да дойда да поема чужденеца, като ми намекнаха малко, че бил много културен.

  • Вижте сега какво — рекох. —Моля за култура пред мен да не се говори.Не ме подхващайте на тази тема, защото съм страшен.

Както и да е  погодихме се. В уречения ден и час посрещнах чужденеца. Гледам го, така — човек обикновен. Русичък, кротък, дори малко слабосилен. От пръв поглед раз­брах, че ще го сащисам по време на обиколките ни.

  • Вижте сега какво — ре­кох му. — Нали сте турист? Така…Сега се намираме на гарата. Ако се грабнем да бързаме, стигаме до хотела за 20минути.Оттам като си плювна на петите, за 8 минути сме на летния театър. Или можем да минем напряко — за 5 минути. Цар съм, значи, на преките пътеки. Така . Пък утре, живот и здраве, като хванем до­бро  темпо  можем да обико­лим града, най-много за три часа.
  • Музеи — дума онзи —има ли?
  • Музеи — думам аз —има, колкото искате. Но са в ремонт.
The adventure begins
Купи от тук

Тъй му рекох наслуки, защото музеи не съм имал предвид да му показвам. С вехтории не работя. Оня се учуди, но замълча.

Тръгнахме из София. Водя го аз все по тротоарите, ама караме здравата. Гледам по едно време. че взе да се запо­тява. Поставих го да седне на една пейка и му обясних, че ако стискаме още малко, до към три часа ще ликвидираме столицата. Почти я бяхме обиколили. Той ме попита дали продават наблизо лимонада. И дали може да си събуе за известно време обувките.

  • Охо – рекох, — мой човек,хлабав си бил душко! Какъв си ти турист като втаса толкова бърже! Туризмът — то- не е само ходене братче! Ясно ли е?

Чужденецът каза, че всичко му било ясно. Но много ме молеше да отложим обиколката за друг ден, а сега да сме си походели по-6авно, хей тъй, като  на разходка, та да можел нещо да види от града. Не възразих,защото в края на крайщата тази работа малко ме интересуваше.

Купи от тук
Купи от тук
  • Какво е това? — пита поредно време гостът и ми сочи някакъв камък до една зелена морава.
  • Камък — рекох, — обикновен валчест камък, Просто се чудя как са го оставили ту­ка! Но сигурен съм, скоро ще го махнат• Просто недоглеждане. Онзи разлисти някаква книжка.
  • Извинете — каза той малко учуден. — Това бил гробът на вашия голям писател Иван Вазов. Това явно…
  • Вижте сега какво — ка­зах. — Ако е въпрос за гробове, с трамвай номер две…

Но онзи вече ме питаше за друго. Какво в това ли? Черк­ва, стара черква. Затова не е измазана. Но сигурно скоро ще я измажат. Не може така на­сред града да стърчат разни вехтории- Коя е черквата ли? От кой век? А, това вече е друг въпрос. Името и знам , но по въпроса за вековете…
Така си вървяхме половин ден. Все си ме питаше моят човек това какво е,-онова какво е, после разлистяше книжката и ми казваше. Накрай не издържах, спрях насред улицата и запитах:

  • Вижте сега какво! Вие турист ли сте или напротив? И ще ходим ли или няма да хо­дим?

— Че нали ходим? —учуди се онзи — Ние ходим, за да гледаме, а не …

14702424_10206984451202325_2507318143729642965_n
Купи от тук

След като го изпроводих да си замине, отидох при тези, дето ми го бутнаха в ръцете.

  • Вихте сега какво — казах им. — Аз мислех,че ще имам работа с турист. Мислех че ще си походим както тряб­ва. А той зяпа- И книжки ро­ви. За това време аз можех — eхей— десет върха да покоря и за още да питам. Ако аз съм турист като него, трябва като вървя по планината да сеспирам и да зяпам гледките,да питам кое как се казва, че по-рано как се е казвало, че има ли го другаде, че после…ола-Оала! Xо-де-не! Това е Харт! – един връх. Харт! —втори. Нямам време за губене.

Тъй им рекох и повече не стъпих там. Така де — това тури­зъм ли е?

Разбъбрих се.А трябва да се стягам за път. Ле-ле—ле­ле? Каква екскурзийка ще си направим! Какво излетче! Като се грабнем с моите хора от Бистрица, ще опухаме Витоша, оттам се прехвърляме през Люлин в Банкя и като отперем през полето — Драгоман. Хапваме и обратно. Ще ни остане време да идем на кино от 6 часа. Това е туризъм •

Я. Антов Вестник Ехо 1960г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *